Седем години след началото на бунта, който за осем месеца

 Седем години след началото на протеста, който за осем месеца постави завършек на 42-годишния властнически режим на Муамар Кадафи, либийците към момента не виждат края на продължаващия безреден преход, нито зараждането на демократична страна.
За да отбележат годишнината от революцията на 17 февруари 2011 година, управляващите плануват празнична стратегия на Площада на мъчениците в центъра на столицата, където Кадафи обичаше да произнася речите си, написа Имед Ламлум за AFP. 

Но съгласно мнозина либийци няма кой знае какво за празнуване в богатата на нефт страна, където главните услуги към момента липсват, а насилието и разделянето не престават, подхранвайки неустановеност и обезсърчение, изключително измежду младежите.

Хамди ал Бешир е единствено на 17 години, само че споделя, че " чака избавление от седем години ". " Не желая да понасям 42 години, както е направил татко ми с Муамар Кадафи. " Не считам да очаквам да ми откраднат младостта и живота. Ще се хвърля в морето с мигрантите, без да се обръщам обратно ", споделя Хамди пред магазина за облекла, в който работи.

Джихадисти и имиграция

След рухването на Кадафи през 2011 година, което докара до разпадането на силите за сигурност, Либия е раздирана от битки за въздействие, които множеството милиции водят изцяло безнаказано. В тях се включват и десетки племена, съществена съставка на либийското общество.

Възползвайки се от анархията, групировката Ислямска страна се закрепи в Либия, окупирайки в продължение на три месеца родния град на Кадафи - Сирт, преди да бъде прогонена през декември 2016 година. Но даже отслабени, джихадистите към момента бродят из пустинята и съставляват непрекъсната опасност.

Страната стана и център на незаконната имиграция, като постоянно е порицавана за неприятното отношение и употребата на стотици хиляди мигранти от Субсахарска Африка, пристигнали да прекосят Средиземно море, с цел да доближат Европа.

В политически проект две държавни управления си оспорват властта над страната, само че нито едно от тях не е съумяло да възвърне напълно реда в териториите, които претендира да управлява.

Правителството на националното единение, основано в края на 2015 година със съглашение, подкрепено от Организация на обединените нации, е основано в Триполи. Съперничещо държавно управление работи в източната част на страната, следено значително от силите на маршал Халифа Хафтар, който е противоречива фигура.

Липсата на сигурност и дефицита станаха част от всекидневието на либийците, редувайки се със прекъсване на електричеството и с опашки пред банките, където парите в брой не доближават.

Петролната промишленост, главен запас на страната, е наранена от насилието и се мъчи да възвърне нивата на произвеждане, достигнати при ръководството на Кадафи, или 1,6 милиона барела дневно.

Според Федерика Сени Фазаноти от Института " Брукингс " във Вашингтон, " процесите на демократизация са - както ни учи историята - постоянно дълги, жестоки и доста сложни ".

 

" Изграждането на една нация може да отнеме десетилетия, даже епохи в някои случаи ", съобщи тя пред AFP.

Всички опити за възобновяване на реда се сблъскват със съпротивата на голям брой въоръжени групи, чиято преданост се трансформира всеки ден според от това, което диктуват ползите им.

Например, при започване на февруари въоръжени групировки не разрешиха на хиляди поданици на западния град Тауарга, прогонени от домовете си през 2011 година, тъй като поддържат за остарелия режим, да се върнат в града си, макар съглашение, контрактувано от Организация на обединените нации и държавното управление на националното единение.

Избори?

Според специфичния делегат на Организация на обединените нации за Либия Гасан Саламе, с цел да се възвърне редът в Либия " е належащо първо да се сътвори законна страна, приета от всички ".

За тази цел Саламе планува производство на президентски и парламентарни избори тази година. Но остава да се измине дълъг път, наскоро призна той.

Мнозина специалисти обаче се отнасят скептично към триумфа на сходни избори, които съгласно някои може да усложнят още повече обстановката.

Поддръжниците на маршал Хафтар го показват като избавител, а съперниците му го упрекват, че желае да сътвори нова тирания. Миналата година той опита да се наложи като единствена опция на властта, само че западните сили го вразумиха.

Мразен от ислямистите, водачът на източната част на Либия, подкрепян от Египет и от Обединените арабски емирства, най-после разгласи, че поддържа произвеждането на избори, без да посочи дали ще се кандидатира.

Миналото лято маршал Хафтар съумя да разбие джихадистките милиции в Бенгази, след три години на тежки боеве. Вторият по величина град в Либия, люлка на протеста, продължава да е сцена на принуждение.

 

По публикацията работиха: Екип на Investor.bg, редактор Бойчо Попов